К

Като бях дете харесвах само миниатюрните играчки. Всичко, което беше по-голямо от нокът, не ми привличаше вниманието. Тъй като бяха много малки, често ги губех и много страдах за тях. След това с годините се улавях, че харесвам малките неща, особено когато са напревени качествено и с детайли – малки пластики, малки картини, малки бижута… Във фотографията съществува категория Макро фотография, при която малки обекти се снимат с голямо увеличение. В моето полезрение е от самото начало на по-сериозните ми занимания с апарата. Но гледах добри кадри в световните фотографски платформи като зрител и от това се учех. Започнах да забелязвам детайли, обработка и какво най-често се снима. Напреднах в моето желание да снимам Макро, като си закупих добър макро обектив за моето Fuji. Една година обективът  стоеше и чакаше, а аз продължавах да гледам.  И така до това лято. Започнах да ходя по полета и планини и си пусках въображението. Започнах да потъвам в природата и да се вглеждам в нея, както никога досега.  Много ми хареса и много се запалих. Започнах да тренирам очите си да виждат в макро мащаб микро света. След месеци започнах да виждам неща, които цял живот съм подминавал или никога не съм подозирал, че съществуват. Ден след ден трупах опит и кадри. Направих една тясна селекция от първите ми макро кадри в новата категория в сайта – Макро. Усещам, че този свят на цветове и форми е необятен и че за него трябва развинтено въображение. Слава богу, въображение имам като актьор. Остава да натрупам опит. Това е фотография, която много харесвам, която ме успокоява и ме води навътре в природата, за да я опознавам още по-детайлно. Какво по-хубаво от това!

Моите първи опити в Макро фотографията може да разгледате тук

This post is also available in: Английски

There are no comments